Обещах, че ще споделя дали и как се е сбъднало желанието ми след похода през 2014 г. с Мирзакарим Норбеков и неговия подарък за нас тогава – Кръг на желанията, в който всеки си пожела по едно желание, което да стане факт за една година. Всички сме чели приказки за златни рибки и т.н., но в „живия живот” това с желанията не работи точно така (нищо, че отвсякъде ни заливат реклами на лотарии и не остана село, в което някой да не е спечелил крупна сума...). Да не се отвличам... Тогава бях на 36 години, без приятел и честно казано без изгледи за нещо подобно в скоро време, а единственото ми желание в този период беше да стана майка. Това си и пожелах! На тази възраст вече започваш да се замисляш сериозно, а от друга страна с годините ти става все по-трудно да допускаш нови хора до себе си, изборите се стесняват, всички са вече женени и заети, и някакси неусетно с идеята, че все има време и ще се случи когато трябва, може и да изпуснеш влака... Също така се и замислях, че ако живот и здраве родя в най-добрия случай на 37 години и ако моето дете реши да последва примера ми, то аз няма да познавам внуците си... Доста тъжна перспектива!!! Тормозеше ме още, че баща ми, на когото винаги съм искала да кръстя син, може да не дочака това да се случи...
И пожелах си го – Да стана Майка! И станах!!! Неведоми са пътищата Господни! Съпругът ми също беше на този поход, но тогава не съм и предполагала, че ще станем семейство. Той обаче си пожелал жена и две деца... и докато си го пожелавал, за жена си помислил за мен... Добре, че мъжете са по-умни!
Резултатът е две прекрасни момчета, двуяйчни близнаци!!! Първият се казва Петър – на баща ми! А и мъжът ми също е Петър, а вторият – Димитър – на неговите родители (Димитър и Димитрина).
И малко предистория за мен преди и след срещата ми със Системата на Норбеков.
Преди: Майстор на спорта по синхронно плуване, като за да не съм „тъпа спортистка” не учих в спортно училище, а в езикова гимназия (между другото аз тъпи спортисти не познавам, за разлика от тъпи неспортисти, но незнайно защо битува това схващане), после в Икономическия, но пък успоредно завърших и НСА. Започнах работа веднага след училище, като успоредно работех, учех и тренирах и не знам защо си мислех, че ако правя само едно нещо, ще е пълна загуба на време. А когато правех нещо, трябваше да е перфектно или близко до перфектното – или го правиш както трябва, или не го правиш. Съответно в работата ми също се раздавах на макс и естествено дойдоха високите позиции. Беше ми много важно да се справям САМА с всичко и да не занимавам и притеснявам никой със себе си. Сама си плащах сметките, а ако случайно някой направеше нещо за мен, се чувствах длъжна да направя нещо по-голямо за него... И така стигнах до момента, в който живея сама в луксозния си апартамент в центъра на София, имам достатъчно средства, за да пътувам, където си поискам и да радвам близките си, Слава Богу имам прекрасно семейство и приятелки. Е, с мъжете нещо не ми вървеше, но пък всичко друго беше 6. Но... все пак нещо липсваше и колкото и да се опитвах да си внуша, че всичко ми е наред, истината беше, че не е. Защото истината е, че жената реализира себе си в семейството си, а не в работата, признаваме си го, или не.
Сега: Пак съм си аз, естествено, но с подобрения Най-важната промяна е, че приключих с тази работа и се върнах да живея при нашите (представям си как тук вече загубих някои от вас, други ме обявяват за смахнала се, а трети просто недоумяват как това може да е нещо положително и дори за хвалене :D ). Истината е, че работата като директор толкова години не беше никак от полза при отношенията ми с мъжете – няма да влизам в подробности, мисля, че е ясно. Исках да остана малко и без пари, за да се науча да приемам. А който е бил на занятия при Мастера, е чул колко е важно да сме близо до родителите си, да живеем с тях, да не се губи връзката между поколенията! След като бях живяла вече 7 години сама и това ми харесваше, не мислех, че ще ми е толкова хубаво при мама и тати . Между другото, имам най-прекрасните родители на света, които са запазили любовта и отношенията си с годините, и не мога да ви опиша колко е хубаво да се събудиш сутрин и да ги чуеш от съседната стая да си говорят нещо тихичко и да си се смеят!! И като се замисля, че ако не беше Мастера да ни се накара доста остро по време на Работилницата на Успеха в Узбекистан, нямаше да се върна вкъщи и щях да пропусна толкова много мигове на щастие и любов... А и колко време прекарваме с родителите си, когато не живеем с тях, колко често ги чуваме по телефона... Обикновено просто съжаляваме, когато вече ги няма, МНОГО съжаляваме... За щастие, аз вече съм си вкъщи Та, поработих върху себе си целенасочено, защото само с искане и фантазиране нещата не се случват. И не казвам, че ми беше лесно. Изобщо даже не беше.
Трябваше да излизам от зоната си на комфорт непрекъснато. Преди например не мислех да се омъжвам. Смятах, че е по-добре просто да живеем заедно с мъжа ми и ако нещо не се получи - събираме си багажа и кой откъде е. Даже си представях съвсем цветно ситуация, в която си гледам сама децата. Така де, нали мога да се оправям с всичко сама. А пък ако някой ми беше казал, че ще си сменя фамилията при брака, щях доста да се забавлявам... Не ми е минавало НИКОГА през ума... е да де, ама я смених. Верно, поревах си един ден и доста го мислих, но не съжалявам! Мастера е прав и за това – традициите неслучайно са такива, каквито са и благодарение на тях сме се запазили като нация толкова време. А традицията в случая е ясна – жената приема фамилията на съпруга си, без тирета, както е модерно и както и на мен ми се искаше да си измисля, че ми е важно, защото вече ме познават професионално така и т.н. и т.н... Това приемане и поставяне на такова равнище води и до други семейни отношения, но да не се отвличам много...
Също така вече не ми е по-важно никой да не разбере, че имам проблем, отколкото да го реша. Мога да поискам и искам помощ и това даже се оказа приятно. Не правя всичко сама. Нещата ми се получават с лекота. Споделям повече (преди не съм си и помисляла да споделя нещо толкова лично в такъв формат, а сега го правя и ще съм много щастлива, ако това помогне на някого да се разпознае в някоя част и да промени нещо за себе си).Щастлива съм! МНОГО!
На Кръга на желанията си пожелах да стана майка, а получих много повече – сега имам двама прекрасни синове и прекрасен съпруг!!! Само ще ви кажа, че резултатът от този поход е три сватби и четири деца!!!! И то само от този поход!!! А има още толкова много други! В България сме такива щастливци – само тук освен в Узбекистан Мастера идва всяка година и по време на похода с Работилница на успеха имаме възможност да си общуваме с него. А който е бил, знае, че това общуване е на ниво Душа с Душа. И получаваме толкова много подаръци от него през цялото време, само да имаме очи да виждаме и сърце да чувстваме...
Понеже съм чувала, че походът и Работилницата са много скъпи и не всеки може да си позволи да отдели толкова пари, искам да ви кажа, че парите, които аз съм дала за походи и Работилница на Успеха в Узбекистан, са едни от най-смислено похарчените ми пари и най-добрата инвестиция в мен и тогава все още неродените ми деца, дори родени благодарение на това... Да не говорим, че походът в България е доста по-малко пари от пътешествието до Узбекистан (което е безценен опит и препоръчвам на всеки от сърце!!).
Искам тук да БЛАГОДАРЯ на трима души: Жана Иванова – една изключителна жена, а за мен вече и близка любима приятелка и кръстница на децата ми – благодарение на която в България можем да се докоснем наживо до Мирзакарим Санакулович, Геше Майкъл Роуч и да четем техните и не само книги и да променяме себе си и света около нас! На Вадим Шишкин – най-близкия ученик на Мастера, човек с голямо сърце, който - освен с курсовете по системата на Норбеков, чрез авторските си курсове ни помага по пътя към по-доброто ни аз! И най-много, разбира се, на Мирзакарим Санакулович – човека, променил така живота ми! Думите не стигат да опиша каквото искам, затова ще кажа само от цялото си сърце благодаря на трима ви за всичко, ще съм ви признателна и ще ви обичам вечно! Господ да ви дава на вас и семействата ви много здраве, дълголетие и огромно щастие!!! Да ви се връща цялото добро, което правите за толкова много хора!!!
БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРЯ!!!
02 9878730
София,