7 август – всички се събираме в Сарафово.
Думата, която най-точно определя първата вечер и всички следващи дни и нощи е ЕДИНЕНИЕ.
Рeсторантът на гостоприемния хотел е мястото на първата ни среща. Прохладна вечер край морето, множество маси в двора край басейна. Хората са седнали на групи, разговарят, смеят се, очакват вечерята... Вече ще хапваме и в миг една след друга масите се местят – оформя се една обща софра, запознаваме се, всеки се представя на другите. Онези, които пристигат по-късно, просто придърпвaт нова маса към софрата и в движение се потапят в атмосферата...
Този процес наблюдавах и в следващите дни – хората, които се присъединяваха към основната група за по няколко дни, на мига се приобщавахa, сякаш са били с нас от самото начало. На сутринта потегляме към Странджа. Автобусът ни откарва до старта, а планината ни посреща с дъждец.
Инструктаж и ... вече крачим бодри, радостни, любопитни, в очакване... след 15-тина минути Мирзакарим Норбеков, който води колоната, ни спира, за първия Урок... както винаги безценен ... Ти, който четеш тези редове, имаш желание да се докоснеш до мъдростта на Мастера, нали? Преди това практика – върни в ума си лентата на днешния ден – от мига, в който си се събудил до този момент – какво си спомняш? А вчера – какво си спомняш от вчерашния си ден? А от деня преди месец, година, две години? Сега вече си в състоянието, което бяхме всички ние, когато Мирзакарим Санакулович ни попита какво си спомняме от последните 20 минути, покрай какво сме минали, дали можем да опишем пътя, който сме извървели до тук. „Всички сте тук само тялом. Власт над вас има вашият разум, боклукът, който сте насъбрали до момента не ви позволява да прочувствате мястото, на което се намирате сега... Всеки един от вас иска да се освободи и засипва с боклук събеседника си, но в отговор получава от него единствено нова порция ненужни брътвежи. Спрете тази словесна диария! Правете осъзнати паузи! Попивайте с всичките си сетива мястото, на което се намирате!”...
Продължаваме ... притихнали, попили Словото на Мастера, и се опитваме да го въплътим. Сигурна съм, че всеки един от нас може много подробно да опише следващата част от маршрута, тя ярко се откроява... Постепенно успяваме да обуздаем и усмирим буйния табун на препускащите ни мисли. Вероятно почувствала нашата Тишина, Странджа ни се отблагодари ... Изпрати ни Дъжда на пречистването... Беше неочаквано, въпреки че си ръмеше още от самото начало, и вероятно затова поройният дъжд пробуди емоциите ни и в същото време ни помогна да се потопим още по-надълбоко в себе си, да прочувстваме как този дъжд омива всяка клетчица, пречиства я от остатъците на големия град, на забързаното ежедневие, на препускащите мисли... Стоим притихнали в гората, слушаме дъжда, който ни измива отвън и отвътре и ни зарежда с живителна влага – благодат за всяко Слово-семе, което Мастерът ще посее в сърцата и душите ни през следващите дни...
Замислих се кога беше първата ми среща с Мирзакарим Норбеков на първата ми Работилница на успеха ... през 2009 година. От тогава не пропускам възможността да се обучавам от Мастера и всяка година Уроците са безценни и новите запознанства и приятелства също. И този път отново, но всичко е много, много пъти по-мощно... Питам се защо? Вероятно защото още от първата вечер бяхме едно цяло – Мастерът, организаторите, водачите, участниците. Заедно в преходите, заедно в почивките, заедно на трапезите, заедно по време на Уроците, които се случваха не по график, а спонтанно, провокирани от фраза, от въпрос, от ситуация, от гледка, от мястото, на което спираме за отдих, от начина по който се веселим, пеем, танцуваме... защото Мастерът беше навсякъде с нас, беше един от нас и ни учеше дори и само с присъствието си, а уроци имаше много – кратки и не толкова кратки – които остават съкровени за нас и са теми за размисъл и за работа до следващия Поход ...
Сподели с вас - Мария Ненова
02 9878730
София,