Запознах се с Вадим Шишкин през 2011 г. Тогава изкарах Първо ниво по Системата на Норбеков и авторския курс на Вадим „Пластика на живота” и още тогава разбрах, че пластиката ще бъде важна част от живота ми. В края на същата година едно трагично събитие преобърна живота ми... Загубих желание за живот, бях сломен психически, бях на дъното. А човек не трябва да се намира в такова състояние за дълъг период – не повече от 40 дни, както „случайно” бях научил през същата година. От човек, занимавал се със спорт от детска възраст (тренирал съм карате и кикбокс, планинар съм) се обездвижих напълно. Представете си 29-годишен мъж, движещ се с 20-килограмова раница на дневни преходи в планините, изведнъж по 24 часа на ден в леглото. Пиех само малко вода, понякога и по малко чай с мед. С дни не приемах даже парче хляб в устата си. Гледах в една точка и по хиляди пъти връщах живота си на лента, тихо ридаех дори и в съня си. Вдигайки се от леглото не можех да направя даже няколко крачки. Просто не можех! Това да излезна до двора на къщата ми се струваше като изкачване на Вихрен три пъти с 20-килограмова раница на гръб (туристите знаят какво имам предвид), а разстоянието реално е само около 20 метра с четири стъпала. Бях сломен, съкрушен, смазан от болка. Отвън видимо само тялото ми отслабваше, но вътрешно бях сломен. И тогава, на дъното, трябваше да направя избор и то съвсем не лек. Много е лесно в такъв момент да се предадеш и да се оставиш на унинието да те овладее. Слава Богу аз избрах живота и вземайки това решение започнах да действам всеки ден, всяка минута, в която можех да не мисля за това, което ми се е случило. Знаех, че трябва да пия повече вода и започнах да го правя. Също знаех, че не трябва да оставам дълго време гладен. Знаех, че трябва да започна да движа тялото си, но то отказваше да ме слуша. Казвах му стани и се изправи, а то ставаше и сядаше. Всички знания, които имах за тренировки, дишане и т.н. се изпариха. Дори не можех да дишам дълбоко няколко пъти. Изобщо не говоря за подскоци, силови упражнения и т.н., за които е необходима мускулна сила. Тогава си спомних за пластиката на живота и прекрасния курс на Вадим. Отначало не можех да направя вълнообразни движения с ръцете, успявах само да си вдигна лакътя и да мърдам пръстите си. Впрочем това е първото, което видях в тялото си – движението на пръстите и започнах от него. Просто се хващах за малките неща в тялото си и се стараех да предам този импулс като вълна в други части на тялото си. Отначало се получаваше само усещане, след това идваше и движение. И много важно – научих се да се хваля за всяко движение. Движа се 5 минути и се упражнявам, плача един час. Това беше началото. Започнах всеки ден чрез импулс да предавам движението в други части на тялото. Представях си светлина, цветове, понякога чиста вода. Постепенно успях да стана и да не седна след 5 метра, а да продължа 15 метра. Движех се всеки ден и в един момент на лицето ми започна да се появява усмивка. Усмивката също е важен инструмент за тялото. Казвах му: „Виждаш ли, щом един път се е получило с нещо малко, ще се получи и с голямото”. Доказвах му на него, а в действителност доказвах на себе си. При пластиката не се изискват усилия, тя идва от само себе си. Разбирате естественото движение на тялото. Така работата продължаваше и се превърна в забавление за мен. Едновременно се движиш, но без усилия и пот на челото. След всяко по-голямо движение започвах да плача, но не спирах сълзите си, давах им воля до появата на главоболие. При появата на главоболие с усилие на волята се спирах, пиех вода и по този начин движение след движение излезнах от това състояние. Продължението е ясно – практикувам пластика, движа се, експериментирам и вървя напред! Благодаря на Вадим Шишкин за това, че ми показа този път – пластиката, с помощта на който извадих тялото си от това състояние, а след него и своя дух. Безкрайно благодаря на всички, които в този тежък момент бяха до мен и особено на един човек, който въпреки болката си намери сили да ме подкрепи и от когото се научих да бъда силен! За мен това значи много, всичко!! В ямата на унинието вече поставих стъпало и ако някога отново падна в нея вече знам къде да стъпя, защото живота продължава и нашата мисия на Земята също. Петър, отскоро вече съпруг и баща на близнаци Елхата е наш учител, пластична когато се натрупа умората – снега, гъвкава и освобождаваща се от излишния товар.
Автор: Петър Ламбрев
02 9878730
София,