Преди време прочетох някъде историята на един успешен бизнесмен. Когато бил на 6 -7 години, неговият дядо му поставя задачата да се научи да скача на въже, така че да може да скочи 200 и повече пъти без да спира. За да го мотивира, му разказва, че въжето е основен тренажор на боксьорите.
„Взех въжето, което ми даде дядо, и излязох на двора. Опитах да врътна въжето и да го прескоча – май се получи. Тогава опитах да скоча два пъти. Не се получи. Повторих опита още веднъж, а после още и още. Стана ми ясно, че този уред е невъзможно да бъде усвоен! Но през прозореца надничаше дядо, не го виждах, но знаех, че е там. И реших да направя последен скок. Не разбрах как, но двата скока се случиха без «засечка», и спрях да въртя въжето просто от страх и удивление. Сякаш чух в мислите си одобрителното кимване на дядо. Но трябваше да скоча до 200, и знаех, че от това число ме делят още много опити.
Получи се не за един ден, но след известно време можех да правя по 10-12 скока без да спирам. След това – 20-25. После отново всичко засече. Появи се сръчност, но не ми стигаше дъх. Бе очевидно, че до заветните 200 скока ще трябва да измина все още дълъг път. Прииска ми се да зарежа всичко – нали вече се бях научил да скачам как да е, бях постигнал поне нещо. Май ми беше достатъчно? Вече скачам не един-два пъти, а двадесет – ако го демонстрирам пред някого ще ме оценят достойно. В крайна сметка не възнамерявам професионално да се занимавам с бокс!
Дядо ме хвана, когато окачвах въжето на пирона:
– Да не би да се предаваш?
– Еми да май…
– Защо? Не се получава ли?
– А бе май се получава.
– Тогава защо? Нима не искаш да станеш силен, ловък, издържлив?
– Искам, а нима още не съм станал?
–Та нали едва сега започна, тъкмо се научи да скачаш, сега трябва да увеличаваш оборотите, а ти бягаш?
– На мен и това ми стига, навярно…
– Е, значи може да кажем, че не си постигнал целта – не си овладял този уред!
– Как така?! Нали скачам!
– Ти не стигна до края, дай тук въжето, да го прибера, щом не планираш да тренираш повече.
– А как да стигна до края? Как да скоча 200 пъти?
И в този момент дядо произнесе фразата, може би, доста тривиална, но я запомних:
– Трябва просто да продължиш да действаш, да надмогнеш себе си и да продължиш!”
Колко често ни случва да ПРЕМИНЕМ и преодолеем трудностите, когато не ни се получава нещо, и да ЗАСЕДНЕМ там, където ЗАПОЧВА да се ПОЛУЧАВА! Да се залъгваме, че вече можем нещо, без да сме стигнали до края. Вместо да получим всичко, се задоволяваме с малко парченце, въпреки че знаем за какво ни е тази цел, колко много ни дава тя. Всеки, включил се в Първо учебно-оздравително ниво по системата на М.С. Норбеков има резултати и по здравето, и във всяка сфера на живота си, по която е работил на курса (научава се да скача 20-30 пъти), но малцина са тези, които продължават да действат и да се стремят да получат максимума…
Не бъди като всички!
Просто продължи!
Автор - Мария Ненова
Please wait...
02 9878730
София,