Бъди информиран! Защитата на личните данни и спазването правата на нашите клиенти представлява основен ангажимент на "Жануа'98" ЕООД, поради което ние посвещаваме всички необходими ресурси и усилия, за да обработваме твоите данни в пълна безопасност.

 

Вход/Регистрация
Гергана Григориева

Гергана Григориева

8 ЧАСА ТЪМНО
„Единственият начин, да превъзмогнеш страховете си, е да се срещнеш очи в очи с тях."

Страх от това, да съм безполезна ✓
Страх от неизвестното ✓
Страх от загуба на контрол ✓
Страх от отхвърляне ✓
Страх от недъзи ✓
Страх, че съм непълноценна ✓
Страх от болка ✓
Страх от това, че някой може да ме нарани ✓
Страх да се доверя ✓
Страх от провал ✓
Страх от хорското мнение ✓
Страх от страха ✓

 

- Гери, ние излизаме, ще се видим към 17.00ч.
- Хахаха, само вие ще ме виждате тогава.
- Не подпалвай къщата, моля те. Легни и поспи.

12:15ч.

Сама съм вкъщи. Превръзвам здравите си очи с плътен бинт и паузирам перфектното си зрение. Да видим как ще се случа в следващите няколко часа.
Вратата на хола ме посреща в лицето. Пипешком стигам до дивана. Благодарна съм на всяка позната повърхност, която ме води до там. Напипвам цигарите, напипвам запалка. Музика звучи от телевизора. Посягам да си запаля цигарата. Пропускам. Не успявам да съединя огъня с цигарата. Смея се. Трети опит. Пипам края на цигарата, за да я застопоря в пространството и да пресрещна с нея огъня. Изгарям се. Изпушвам цигарата си в деликатна паника. Дали уцелвам пепелника? Дали няма да се запаля?. Опипвам масата около пепелника за да потуша евентуално избягало огънче.

??:??ч.

В ужас тръгвам на експедиция из дома си. Запознавам се на ново с него. С всяка крачка очаквам нещо лошо да се случи. Няколко спъвания, няколко удара, няколко спирания на сърцето от страх. Хладилникът най-много ме стряска. Появява се от всякъде, сякаш върви след мен. Старая се да запомням с тялото си местоположението на всичко. Няколко разливания на чаши с нещо си. Тържествено си обещавам да подреждам повече и да знам кое къде стои. Хаосът, който обичам да си отглеждам никак не ми върши работа в момента.

??: ??ч.

Музиката върви, слава Богу. Вкарвам малко настроение, малко танци. Сещам се, че ако телевизорът не се ползва известнто време той се изключва сам. Не искам това да става, защото ще се побъркам в тишина. Да бях си заредила музика на компютъра преди да сложа превръзката. Да бях си нагласила дрехите за излизане. Да бях си приготвила обяд. Да бях сготвила за гостите ни за вечеря. Не бях. Хващам дистанционното, за да ме усети телевизора и да не замълчи. Обърквам копчетата. Музиката спира. Не успявам да я върна. Тишина, тъмнина и аз.

??: ??ч.

Вече съм доста уплашена. Чувам бръмчене, звуци от вън, от съседите, от вкъщи. Дали пералнята не тече? Не, тя не работи. А това съскане? Ютията ли съм забравила? Днес не съм гладила. Тряс. Какво падна? Не знам. Опитвам се да си пусна музика от телефона. Той работи само с докосвания. Аз също работя само с докосвания. Ще се разберем някак. Пипам, пипам, пипам. Нищо не се случва. Осъзнавам, че не мога да се обадя на никого. Получавам съобщение. Не мога да го прочета. Ако някой ми се обади не мога да уцеля „Да" функцията. Паникьосвам се.

??: ??ч.

Добре. Ще легна ето тук, на дивана, безопасно. Ще поспя. Съпругът и гостите ми ще се върнат докато се събудя. Ще дойдат в 17:00ч. и в 17:30 той ще ме заведе до курса. По навик се надигам, за да погледна колко е часа на часовника в кухнята. А, да. Не виждам. Хм. Интересно. А как да разбера колко е часа? Как да си наглася аларма за събуждане? Имам нужда от време, за да се приготвя за курса. Не мога да заспивам значи... Не мога да си позволя да заспя...По дяволите...

??: ??ч.

Домакинствам. Имам скъпи гости и искам всичко да е съвършено. Правя около 20 отсечки от масата до мивката. Нося само по едно нещо в ръка, за да може с другата да опипвам пътя. Най-голямата ми победа е измиването на малка чаша за кафе. Усещам водата, усещам пяната по гъбата, усещам скърцащия от чистота порцелан. Подготвям си подправки, месо, зехтин, съдове, нож. Ядосвам се, че ми отнема половин час, за да направя нещо, което иначе струва 5 минути. Каквото и да става ще приготвя ребра, ще бъда перфектна дори и в това си безполезно състояние.

??: ??ч.

Преди да започна голямото готвене си правя сандвичи. Хляб, сметана, зехтин, сол, черен пипер, сьомга. Смея се, как по принцип готвя не с точни грамажи, а на око. Сега не мога. Всичко минава през дланите и пръстите ми преди да се разположи незнайно как в чинията. Смея се.

??: ??ч.

Полудявам, че не знам колко е часа. Стоя в абсолютна тъмница и безвремие. Не знам колко е минало, колко остава. Не знам кога ще се приберат моите хора. Не мога да им се обадя. Те не ми звънят. Чувствам се най-самотния човек на земята. Грабвам телефона. Ще пипам наслуки. Който номер оцеля. Някой ще вдигне и ще попитам колко е часа. Дано да позная гласа му. Хм...в телефонът ми има номера, на които не искам да звъня. Има хора, които не искам да чувам. Ако попадна на тях? Ако попадна на таксиметровата компания? „Добър ден, колко е часа?". Потя се от притеснение, страх и неудобство. Започвам да докосвам екрана. Пипам, пипам, пипам. Чувам, че съм набрала някого.

- Ало.
- Ало.
- Кажи, маме?

15: 30ч.

Режа ребра. Аз, месото, тъмното и ножа сме. Всяко движение ми е на живот и смърт. Бавно усещам къде е мястото, след това отдръпвам ръката си и режа. За всяко успешно отрязано ребърце, а не пръст, се радвам и се смея като малко дете.
Чувам съпругът и приятелите ми да се прибират. Не съм била толкова радостна отдавна.

- Миличка...миличка... остави ножа.
- Не, не, не, справям се чудесно! Виж, половината ги нарязах.
- Остави, моля те...Ние ще сготвим.
- Но аз мога!
- Знам, че можеш. Не е нужно обаче.

16: 10ч.

Сложена съм на дивана. Има кой да ми носи неща, да ме пита какво искам, да се грижи за мен. Пред очите ми е тъмно, но в сърцето ми е светло. Смеем се, шегуваме се. Отиват да приготвят вечеря.
Забавляват се на нещо в кухнята. Не го виждам. Не знам какво правят. Не разбирам какво се случва. Не искам да питам, за да не им ставам досадна. Започвам да отказвам помощта им. И сама мога. Усещам се като товар. Като безполезна вещ. Като нещо, което им разваля веселбата. По-добре ми беше сама. Искам да ме няма.

16: 30ч.

Хората се оказват тихи същества. Ако не говорят, смеят или не правят нещо не знам, че са около мен. Кой е в стаята? Този звук в ляво Калин, Кинга или Борни е? Някой сяда на дивана? Кой? Какво прави? Гледа ли ме? Ако да – сигурно му изглежадм ужасно, не искам да ме вижда така неадекватна. Ако не – как може да не ми обръща внимание? Не знам как да общувам с хора, когато не им чета лицата. Чувствам се смешна, жалка, неадекватна. Не виждам техните реакции, не знам каква да е моята. Абсолютна загуба на контрол.

16: 45ч.

Къпя се. Гладят ме. Обличам се. Гримират ме. Обувам си обувките. Приготвят ми чантата. Обичам ги. Обичат ме.

17: 30ч.

- Внимавай, тук има стъпало. Браво. Навън сме.
- По-бавно, моля те. Много е страшно.

Тръгваме двамата към метрото. Пътя го знам наизуст, нищо работа ще е. В момента, в който стъпвам навън всички звучи на света пронизват главата ми. Тъмница, коли, хора, стъпки, говор, шум, сирени, вятър, удари по метал, кучешки лай, бебешки рев.
След 3 крачки губя чувството си за ориентация и представата къде се намирам. Стиснала съм съпруга си за ръката и съм ужасена, че може да ме пусне и да се озова...в никъде. Искам да се връщам. Искам да си махна превръзката. Страх ме е. Той ме напътства. Не му вярвам. Дърпам се. Спирам.

- Всичко е наред. Аз съм тук. Нищо няма да ти се случи.

Винаги съм разчитала само на себе си. Сега не мога. Качваме се във влака. Чувам стотици гласове. Мисля си как десетки очи ме гледат и аз не мога да реагирам. Думи се стрелкат около мен, смехове, мрънкане. Не виждам чий са. Впивам се в съпруга си. Единственото човешко същество на земята за мен в този момент. Само на неговия глас мога да вярвам, само неговото докосване има значение.
Пресичаме улици. Имам усещането, че всички превозни средства се врязват в тялото ми. Улиците са забързано, ужасяващо, опасно място.

18: 10ч.

Стигаме до курса. Съпругът ми ме оставя в нечий ръце. Някой ме завежда до стол. Някой седи до мен. Някой ми говори нещо. Всички се смеят. Настроението е празнично. Хората са в костюми. Забавляват се, радват се един на друг. Аз не говоря с никого, защото съм...счупена. Не съм като тях. Не съм част от веселбата, няма да знам кой как изглежда днес, няма да участвам в разговорите им. Отхвърлена съм по свой избор. Едни от най-големите ми страхове са, че изпускам неща от живота и този, че никой не ме иска, че не съм част от нещо. Седя в епицентъра на тези страхове и с ужас ги изследвам.
Вдигам ръка, че искам да говоря пред групата. Нечия ръка ме вдига и води на сцената. Стоя срещу 120 човека. Говоря.

20:00ч.

Единственото, което искам е да отида при моите хора, които в момента са на церемония по връчване на награди в Модерен театър. Нищо друго не ме интересува. Платила съм огромна сума за този курс. На него развивам съдбоносни умения. Израствам. Усъвършенствам се. Важен е.
Осъзнавам, че за мен най-значимото нещо на света е да съм с хората, които обичам. Да съм част от времето им, те да са част от моето. Да виждам лицата им, да споделяме емоции. Хората на курса са прекрасни, но искам при онези, които днес се погрижиха за мен. При онези, за които няма значение колко съм умна или способна. При онези, за които аз съм достатъчна такава, каквато съм.
Има още 2 часа до края на курса. Няма как да се изнижа. Не виждам нищо, срам ме е да помоля някого да ме изведе от залата. Започвам да се чувствам като в затвор, капан. Задушавам се. Около мен хората се смеят, радват, разказват невероятни истории...

20:20ч.

Почивка. Две мои дружки от курса ме извеждат навън. Махам превръзката. Тъмно е, а очите ми се заслепяват от черната светлина, която нахлува в тях. Опиянено се засилвам към такси. Очите ми сълзят. Виждам размазано. Качвам се в таксито и потеглям към Модерен театър. С едното око не виждам нищо. Винаги съм имала кристално зрение и не съм разбирала какво означава „не виждам добре", „виждам размазано". Значи това било...колко интересно. Започвам да изследвам това усещане. Светлините са размазани. Много са красиви. Като заскрежени. Не виждам букви. Не виждам лица. Изпадам в шок. Аз се счупих сама. Стягам се. Всичко е наред...Ще мине...
Влизам в залата. Единственото, което ме вълнува е да си намеря хората. Залата е пълна. Аз не виждам лица. Не знам как да ги намеря. Един от приятелите ми тъкмо спечелва награда. Виждам само силуета му на сцената. Започвам да плача.

22:20ч.

Все още не виждам с едното око. Фокусирам се върху това, което имам. За разлика от преди 3 часа сега се движа сама. Различавам кой кой е. Виждам размазани усмивки. Виждам цветове. Виждам хората, които ме прегръщат и ме обичат. Смеем се заедно. Разговаряме. Мога да ги докосна, където поискам. Паля си цигарата сама и виждам колко е часа.

gergana grigorieva2

Смелост да се доверявам ✓
Смелост да съм зависима ✓
Смелост да съм уверена ✓
Смелост да съм сигурна ✓
Смелост да вярвам ✓
Смелост да изпитвам удоволствие ✓
Смелост да съм слаба ✓
Смелост да разчитам на някого ✓

8 ЧАСА ТЪМНО
„Единственият начин, да превъзмогнеш страховете си, е да се срещнеш очи в очи с тях."

Страх от това, да съм безполезна ✓
Страх от неизвестното ✓
Страх от загуба на контрол ✓
Страх от отхвърляне ✓
Страх от недъзи ✓
Страх, че съм непълноценна ✓
Страх от болка ✓
Страх от това, че някой може да ме нарани ✓
Страх да се доверя ✓
Страх от провал ✓
Страх от хорското мнение ✓
Страх от страха ✓

 

- Гери, ние излизаме, ще се видим към 17.00ч.
- Хахаха, само вие ще ме виждате тогава.
- Не подпалвай къщата, моля те. Легни и поспи.

12:15ч.

Сама съм вкъщи. Превръзвам здравите си очи с плътен бинт и паузирам перфектното си зрение. Да видим как ще се случа в следващите няколко часа.
Вратата на хола ме посреща в лицето. Пипешком стигам до дивана. Благодарна съм на всяка позната повърхност, която ме води до там. Напипвам цигарите, напипвам запалка. Музика звучи от телевизора. Посягам да си запаля цигарата. Пропускам. Не успявам да съединя огъня с цигарата. Смея се. Трети опит. Пипам края на цигарата, за да я застопоря в пространството и да пресрещна с нея огъня. Изгарям се. Изпушвам цигарата си в деликатна паника. Дали уцелвам пепелника? Дали няма да се запаля?. Опипвам масата около пепелника за да потуша евентуално избягало огънче.

??:??ч.

В ужас тръгвам на експедиция из дома си. Запознавам се на ново с него. С всяка крачка очаквам нещо лошо да се случи. Няколко спъвания, няколко удара, няколко спирания на сърцето от страх. Хладилникът най-много ме стряска. Появява се от всякъде, сякаш върви след мен. Старая се да запомням с тялото си местоположението на всичко. Няколко разливания на чаши с нещо си. Тържествено си обещавам да подреждам повече и да знам кое къде стои. Хаосът, който обичам да си отглеждам никак не ми върши работа в момента.

??: ??ч.

Музиката върви, слава Богу. Вкарвам малко настроение, малко танци. Сещам се, че ако телевизорът не се ползва известнто време той се изключва сам. Не искам това да става, защото ще се побъркам в тишина. Да бях си заредила музика на компютъра преди да сложа превръзката. Да бях си нагласила дрехите за излизане. Да бях си приготвила обяд. Да бях сготвила за гостите ни за вечеря. Не бях. Хващам дистанционното, за да ме усети телевизора и да не замълчи. Обърквам копчетата. Музиката спира. Не успявам да я върна. Тишина, тъмнина и аз.

??: ??ч.

Вече съм доста уплашена. Чувам бръмчене, звуци от вън, от съседите, от вкъщи. Дали пералнята не тече? Не, тя не работи. А това съскане? Ютията ли съм забравила? Днес не съм гладила. Тряс. Какво падна? Не знам. Опитвам се да си пусна музика от телефона. Той работи само с докосвания. Аз също работя само с докосвания. Ще се разберем някак. Пипам, пипам, пипам. Нищо не се случва. Осъзнавам, че не мога да се обадя на никого. Получавам съобщение. Не мога да го прочета. Ако някой ми се обади не мога да уцеля „Да" функцията. Паникьосвам се.

??: ??ч.

Добре. Ще легна ето тук, на дивана, безопасно. Ще поспя. Съпругът и гостите ми ще се върнат докато се събудя. Ще дойдат в 17:00ч. и в 17:30 той ще ме заведе до курса. По навик се надигам, за да погледна колко е часа на часовника в кухнята. А, да. Не виждам. Хм. Интересно. А как да разбера колко е часа? Как да си наглася аларма за събуждане? Имам нужда от време, за да се приготвя за курса. Не мога да заспивам значи... Не мога да си позволя да заспя...По дяволите...

??: ??ч.

Домакинствам. Имам скъпи гости и искам всичко да е съвършено. Правя около 20 отсечки от масата до мивката. Нося само по едно нещо в ръка, за да може с другата да опипвам пътя. Най-голямата ми победа е измиването на малка чаша за кафе. Усещам водата, усещам пяната по гъбата, усещам скърцащия от чистота порцелан. Подготвям си подправки, месо, зехтин, съдове, нож. Ядосвам се, че ми отнема половин час, за да направя нещо, което иначе струва 5 минути. Каквото и да става ще приготвя ребра, ще бъда перфектна дори и в това си безполезно състояние.

??: ??ч.

Преди да започна голямото готвене си правя сандвичи. Хляб, сметана, зехтин, сол, черен пипер, сьомга. Смея се, как по принцип готвя не с точни грамажи, а на око. Сега не мога. Всичко минава през дланите и пръстите ми преди да се разположи незнайно как в чинията. Смея се.

??: ??ч.

Полудявам, че не знам колко е часа. Стоя в абсолютна тъмница и безвремие. Не знам колко е минало, колко остава. Не знам кога ще се приберат моите хора. Не мога да им се обадя. Те не ми звънят. Чувствам се най-самотния човек на земята. Грабвам телефона. Ще пипам наслуки. Който номер оцеля. Някой ще вдигне и ще попитам колко е часа. Дано да позная гласа му. Хм...в телефонът ми има номера, на които не искам да звъня. Има хора, които не искам да чувам. Ако попадна на тях? Ако попадна на таксиметровата компания? „Добър ден, колко е часа?". Потя се от притеснение, страх и неудобство. Започвам да докосвам екрана. Пипам, пипам, пипам. Чувам, че съм набрала някого.

- Ало.
- Ало.
- Кажи, маме?

15: 30ч.

Режа ребра. Аз, месото, тъмното и ножа сме. Всяко движение ми е на живот и смърт. Бавно усещам къде е мястото, след това отдръпвам ръката си и режа. За всяко успешно отрязано ребърце, а не пръст, се радвам и се смея като малко дете.
Чувам съпругът и приятелите ми да се прибират. Не съм била толкова радостна отдавна.

- Миличка...миличка... остави ножа.
- Не, не, не, справям се чудесно! Виж, половината ги нарязах.
- Остави, моля те...Ние ще сготвим.
- Но аз мога!
- Знам, че можеш. Не е нужно обаче.

16: 10ч.

Сложена съм на дивана. Има кой да ми носи неща, да ме пита какво искам, да се грижи за мен. Пред очите ми е тъмно, но в сърцето ми е светло. Смеем се, шегуваме се. Отиват да приготвят вечеря.
Забавляват се на нещо в кухнята. Не го виждам. Не знам какво правят. Не разбирам какво се случва. Не искам да питам, за да не им ставам досадна. Започвам да отказвам помощта им. И сама мога. Усещам се като товар. Като безполезна вещ. Като нещо, което им разваля веселбата. По-добре ми беше сама. Искам да ме няма.

16: 30ч.

Хората се оказват тихи същества. Ако не говорят, смеят или не правят нещо не знам, че са около мен. Кой е в стаята? Този звук в ляво Калин, Кинга или Борни е? Някой сяда на дивана? Кой? Какво прави? Гледа ли ме? Ако да – сигурно му изглежадм ужасно, не искам да ме вижда така неадекватна. Ако не – как може да не ми обръща внимание? Не знам как да общувам с хора, когато не им чета лицата. Чувствам се смешна, жалка, неадекватна. Не виждам техните реакции, не знам каква да е моята. Абсолютна загуба на контрол.

16: 45ч.

Къпя се. Гладят ме. Обличам се. Гримират ме. Обувам си обувките. Приготвят ми чантата. Обичам ги. Обичат ме.

17: 30ч.

- Внимавай, тук има стъпало. Браво. Навън сме.
- По-бавно, моля те. Много е страшно.

Тръгваме двамата към метрото. Пътя го знам наизуст, нищо работа ще е. В момента, в който стъпвам навън всички звучи на света пронизват главата ми. Тъмница, коли, хора, стъпки, говор, шум, сирени, вятър, удари по метал, кучешки лай, бебешки рев.
След 3 крачки губя чувството си за ориентация и представата къде се намирам. Стиснала съм съпруга си за ръката и съм ужасена, че може да ме пусне и да се озова...в никъде. Искам да се връщам. Искам да си махна превръзката. Страх ме е. Той ме напътства. Не му вярвам. Дърпам се. Спирам.

- Всичко е наред. Аз съм тук. Нищо няма да ти се случи.

Винаги съм разчитала само на себе си. Сега не мога. Качваме се във влака. Чувам стотици гласове. Мисля си как десетки очи ме гледат и аз не мога да реагирам. Думи се стрелкат около мен, смехове, мрънкане. Не виждам чий са. Впивам се в съпруга си. Единственото човешко същество на земята за мен в този момент. Само на неговия глас мога да вярвам, само неговото докосване има значение.
Пресичаме улици. Имам усещането, че всички превозни средства се врязват в тялото ми. Улиците са забързано, ужасяващо, опасно място.

18: 10ч.

Стигаме до курса. Съпругът ми ме оставя в нечий ръце. Някой ме завежда до стол. Някой седи до мен. Някой ми говори нещо. Всички се смеят. Настроението е празнично. Хората са в костюми. Забавляват се, радват се един на друг. Аз не говоря с никого, защото съм...счупена. Не съм като тях. Не съм част от веселбата, няма да знам кой как изглежда днес, няма да участвам в разговорите им. Отхвърлена съм по свой избор. Едни от най-големите ми страхове са, че изпускам неща от живота и този, че никой не ме иска, че не съм част от нещо. Седя в епицентъра на тези страхове и с ужас ги изследвам.
Вдигам ръка, че искам да говоря пред групата. Нечия ръка ме вдига и води на сцената. Стоя срещу 120 човека. Говоря.

20:00ч.

Единственото, което искам е да отида при моите хора, които в момента са на церемония по връчване на награди в Модерен театър. Нищо друго не ме интересува. Платила съм огромна сума за този курс. На него развивам съдбоносни умения. Израствам. Усъвършенствам се. Важен е.
Осъзнавам, че за мен най-значимото нещо на света е да съм с хората, които обичам. Да съм част от времето им, те да са част от моето. Да виждам лицата им, да споделяме емоции. Хората на курса са прекрасни, но искам при онези, които днес се погрижиха за мен. При онези, за които няма значение колко съм умна или способна. При онези, за които аз съм достатъчна такава, каквато съм.
Има още 2 часа до края на курса. Няма как да се изнижа. Не виждам нищо, срам ме е да помоля някого да ме изведе от залата. Започвам да се чувствам като в затвор, капан. Задушавам се. Около мен хората се смеят, радват, разказват невероятни истории...

20:20ч.

Почивка. Две мои дружки от курса ме извеждат навън. Махам превръзката. Тъмно е, а очите ми се заслепяват от черната светлина, която нахлува в тях. Опиянено се засилвам към такси. Очите ми сълзят. Виждам размазано. Качвам се в таксито и потеглям към Модерен театър. С едното око не виждам нищо. Винаги съм имала кристално зрение и не съм разбирала какво означава „не виждам добре", „виждам размазано". Значи това било...колко интересно. Започвам да изследвам това усещане. Светлините са размазани. Много са красиви. Като заскрежени. Не виждам букви. Не виждам лица. Изпадам в шок. Аз се счупих сама. Стягам се. Всичко е наред...Ще мине...
Влизам в залата. Единственото, което ме вълнува е да си намеря хората. Залата е пълна. Аз не виждам лица. Не знам как да ги намеря. Един от приятелите ми тъкмо спечелва награда. Виждам само силуета му на сцената. Започвам да плача.

22:20ч.

Все още не виждам с едното око. Фокусирам се върху това, което имам. За разлика от преди 3 часа сега се движа сама. Различавам кой кой е. Виждам размазани усмивки. Виждам цветове. Виждам хората, които ме прегръщат и ме обичат. Смеем се заедно. Разговаряме. Мога да ги докосна, където поискам. Паля си цигарата сама и виждам колко е часа.

gergana grigorieva2

Смелост да се доверявам ✓
Смелост да съм зависима ✓
Смелост да съм уверена ✓
Смелост да съм сигурна ✓
Смелост да вярвам ✓
Смелост да изпитвам удоволствие ✓
Смелост да съм слаба ✓
Смелост да разчитам на някого ✓

Предстоящи курсове

Нашите партньори

janua 98 logo
norbekov russia
norbekov uzbekistan
norbekov europe
zalti stotinki slider
allegro vivace suggestopedia
site norbekov france link зтп 151
                     norbekov uk

Мнения и резултати

Как интуицията спасява животи

За късмета, картите и интуицията За първи път бях в Хималаите преди точно пет години.  Тогава целта на посещението беше...

С любопитство и нестихващ интерес, аз билет за курса на Норбеков взех. С късогледство под ръка и усмивка на уста,...

Как една жена цъфти след курса... {youtube}v=NKTp0naOG68|420|320|0{/youtube}

  {youtube}v=fBu-Q0PGIec&t|420|320|0{/youtube}

Анкети Първо ниво  учебно-оздравителни курсове 2018 година

Представяме Ви снимки от анкета номер 2, попълнена от курсисти в последния ден на курса Първо учебно-оздравително ниво в различни...

Резултатът за деветте дни е много пъти по-добър от 3-месечна психотерапия (2 пъти седмично). Страховете ми ги няма – не...

Какво се случва на Работилницата на успеха ...

Какво се случва на Работилницата на успеха, или как вадим малко трънче, а променяме целия си живот? "Извадиха малко трънче,...

Милена - за кръга на желанията и сбъднатите мечти

Обещах, че ще споделя дали и как се е сбъднало желанието ми след похода през 2014 г. с Мирзакарим Норбеков...

Карах курса преди 13 години,свалих 3,5 диоптъра очила и до сега чеша без очила и никога няма да са ми...

Вдъхновяващи резултати от първо ниво по Системата на Норбеков   {youtube}FVpcMXpRzzQ|420|320|0{/youtube}

Резултати от първо оздравително ниво по системата на акад. Норбеков, проведен в София, 2014 година. {youtube}6_ohDQKIb-Q|100%|320|0{/youtube}

Резултати от учебно-оздравителен семинар I-во ниво по системата на Мирзакарим Норбеков, София, 22.06-01-07.2013г. {youtube}SQ5bXxRQlmw|100%|320|0{/youtube}

НА ВАДИМСъс силен Дух,непоклатим,Учителят ни скъп Вадим,ни води смело все напред.Държи на точност и на ред. Той мъдър е и...

Споделено в алтернативния ден по време на Миниработилницата на успеха

8 ЧАСА ТЪМНО„Единственият начин, да превъзмогнеш страховете си, е да се срещнеш очи в очи с тях." Страх от това,...

Детският курс за мен - Мариета

Детски курс, аз влизам в залата, мама ме оставя, та аз съм на 11 г. Оглеждам навела надолу главата със...

Споделено лично, първо лице от и за детския курс

Ден 1.„По-бързо, како, деее!!!! Ще закъснеем!"Кака ми не се забързва и продължаваме да се бавим.Намираме залата за курса и влизаме....

Анкети - преди и след курса

Анкети - преди и след курса   Учебно-оздравителен семинар I-во ниво Мнения и резултати от Учебно-оздравителен семинар I-во ниво Учебно-оздравителен...

Моменти от детския курс в София - 08.09.2014 - 13.09.2014. Награждаване, сертификати, резултати, концерт! {youtube}http://youtu.be/IM3ty5yAGKM|100%|320|0{/youtube} 

Работилница на успеха с поход, Странджа -  2014г.

В Работилницата тази година се включих на петия ден, отивайки за морската част. Tова не е първата ми Работилница. За...

Уроци по живот

Моята среща с г-н Мирзакарим Норбеков Поход „Работилница на успеха Странджа 2014”   Автор: Диана Господинова ПоходътОфициалното име на похода...

Откровена съм (в последно време особено ...

Откровена съм (в последно време особено). Многословна съм (най-вече през цялото време). Не обичам дъжда (…).   21ви август. около...

За първи път бях на Работилница на успеха на ...

За първи път бях на Работилница на успеха на Елените през 2012 г. Не знаех какво да очаквам, дали въобще...

Поход с Работилница на успеха – Странджа 2014 година

7 август – всички се събираме в Сарафово. Думата, която най-точно определя първата вечер и всички следващи дни и нощи...

Вълнуващи резултати от похода в Странджа 2014 година   {youtube}http://youtu.be/8mQhjKeIwVc|100%|320|0{/youtube}

К.М. "Имах плексит и наднормено тегло. След семинара мускулите ми се тонизираха, изчезнаха болките, подобрение във физиката и намаляване на...

П.К. "Дойдох с дискова херния-вече нямам болка, с разширени вени-намален е участъка и размерите." И.Ж. "Намален диоптър и свиване на...

С.Б. "В началото беше болката в дясното рамо и ограничените ми движения. Болки в кръста и ограничени движения в тазобедрената...

С.С. "Овладях страховата невроза"   М.М. "Един диоптър по-малко, намалих размера на белег с 3 см."   Д.Д. "Увеличих ръстта...

Ж.С. "След занятията изчезна половин диоптър, подобрение на състоянието на кистата, научих се на отговорност и търпение." Я.Р. "Страдах от...

В.М. "След депресия и паническите разтройства започнах да се чувствам по-самоуверена, по-спокойна. Усещам увереност в собствените си сили." Д.М. "След...

Здравейте, Аз съм N.B, пенсионер.Дълго време ме убеждаваха, че дори и на такава възраст, ще мога да извлека полза от...

Чудесен резултат на Гергана К.

Преди 2 години без външни причини започнах да пълнея, да губя своята жизненост и енергията. След дълго „разследване” ми откриха...

Казвам се Тодорка Ралева, 64 год. от гр. Добрич. Преди две години се запознах с метода на Мирзакарим Норбеков, посещавайки...

Резултати от VIP оздравителен семинар в Боровец 2013 {youtube}soqr3IZp71o|100%|320|0{/youtube}

Преди повече от половин година изкарах Оздравителния курс на Норбеков - за деца при Соня. Спомням си, че малко преди...

Не съм повишавала кръвното налягане по време на курса. Намалих наполовина дневната доза от лекарството "Ксетонор"и се чувствам много добре...

Физическа и духовна пормянаИва Горещо препоръчвам да се захванете със собственото си щастие!!!Георги Дойчинов

Много се радвам, че проявявате интерес към курса и системата на Норбеков. Постигнах чудесни резултати, след като завърших първата част...

Започнах Интернет курса по системата на Норбеков заради дългогодишна депресия, стрес, изтощение и хронична умора, хронично неудовлетворение. Исках толкова много...

Оздравителният курс по системата на Норбеков помага не само в лекуването на здравето, той лекува и душата. Учи ни да...

Красотата на човешката природа – възможността да растем, да се развиваме и да откриваме скритите си възможности Нели Георгиева

"Вече виждам последния ред на таблицата!” Вероника "Вече виждам неща, които преди не съм виждал, не се разболявам  и съм...

{youtube}3-UTg_GO17Y|450|320|0{/youtube}

Здравейте, днес бяхме на очен преглед. Докторката след прегледа остана да размишлява:) Понеже за едно лято Анжелика,която изкара оздравителния детски...

Майката на Веско: По-спокоен, обичлив, по-изпълнителен. От майката на Вики: Стана по-весел, по-упорито отстоява своите желания. По-уверен е в себе...

Най-важното - осъзнаване на действията и постъпките на другите, на моите действия и постъпки и виждане на закономерностите, които ги...

Системата на Норбеков в България. Мнения и резултати от Работилница на успеха 2012 година (Мастерская 2012 г.) - Видео  ...

Интервю с Влади Въргала

Влади Въргала: Излекувах си язвата и дископатията със системата на Норбеков. В момента съм в крещящо здраве, спрях алкохола и...

  Преди оздравителният семинар След завършване на 10 дневния семинар След самостоятелната работа Р.Йо. Оперирана щитовидна жлеза В ремисия В...

"Много е трудно с думи да обесня емоционалното въздействие на курса и на всичко, което преживях по време на занятията...

"Дойдох на курса, за да си оправя очите.Успях! Аз съм още млада, сега изграждам характера си и курса ми оказа...

"Благодаря за втората рожденна дата! До започването на курса бях като в лабиринт-знаех, че има изход, но не намирах верния...

Много съм благодарен,че чрез тази методика получих увереност в своите възможности.При дясно ухо след неуспешна операция,натъпкано с тампони,което въобще не...

"Благодаря от цялото си сърце! За тези 10 дни постигнах резултати за години! Нямам язва, гръбнака ми е гъвкав, без...

"За пръв път участвах в курс,който разглежда човека като цяло.Научих много за тялото, душата и духа, за това как да...

"Винаги съм знаела, че човек има всичко в себе си, но някак само интуитивно и благодарение на курса получих техники...

"След семинара по системата на акад. Норбеков станах по-толерантна към различните хора, постигнах всичките си цели, станах по-добра към себе...

"След обостряне вследствие на фарингит ми се успокои гърлото.Имах късогледство от 3 години- махнах очилата."Ромелия 

"Голямо подобрение на зрението, заличих белег от операция, отслабнах, спря ха болките и теченията вследствие на възпаление на яйчниците и...

"Значително увеличена яснота на погледа вследствие на склероза на очния нерв. Намаляха болките в гръбначния стълб и ми се повиши...

"Осезателно подобрение след болки породени от колит.Имах разширени вени- след 10 дневния семинар почувствах подобрение,няма оттичане и неприятно парене, свободно...

"Намаля ми хроничната кашлица, подобрих зрението си,чувствам комфорт в областта на врата и гърба...на всякъде-чувствам, че живея! Отдавна се стремя...

"Понижих стойностите на кръвното налягане, голям подвижност на гръбнака, вследствие дискова херния, преодолях умората и подобрих емоционалната си устойчивост" Лили 

"След мозъчен инсулт,понижих диоптрите с 1d.,ползвам си дясната ръка и общо подобрение на зрението" Добрин

"Стегнах фигурата, подобри се еластичността на кожата ми, подобри се зрението и контрастността на виждане"Снежи

"Всичко в мен се промени шеметно.Ще продължа да работя"Елена

" Всеки човек в определен момент от живота си има нужда някой да му покаже пътя. Благодаря ви!"Х. Ахмед 

".... М. Норбеков успя да ме накара да повярвам, че всичко е възможно, стига да опиташ. Допада ми неговата духовитост....

"Това,което научих от книгите на Норбеков е, че мога всичко,стига да го желая достатъчно силно и да съм готова да...

Ще ви се представя с името, с което моят Любим ме нарича – Мурка. “М“ като първата буква от собственото...

Изповед на Донка Кавалджиева Здравейте всички, които все още вярвате в себе си, колкото и изтъркано да ви звучи!!! Аз...

Здравейте, това е моята история - как ослепях на Запад и се излекувах на Изток... ...беше топло лято там далече,...

Ако някой ми беше казал, че ще имам второ дете преди 2-3 години, щях да се позасмея и да му...

Прочетете повече по темата тук  

  С какви заболявания дойдохте(продължителност на заболяването) Резултат в края на 10-дневния семинар Б.Х Хронична уро-инфекция с чести кризи От...

{youtube}tQU06vhqDp4|100%|320|0{/youtube}

След 1 оздравителен курс и по време на самостоятелната работа се възстанових от радикулита и от постоянните болки в кръста!...

«
»

Бюлетин

Въведете Вашия мейл адрес, за да се абонирате.



 

footer-contact-phone02 9878730

footer-contact-mailТози имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

footer-contact-mapСофия,

пл. "П. Р. Славейков" 11, ет. 5

Банкова сметка:

IBAN: BG29STSA93000021744640

BIC: STSABGSF

Банка ДСК ЕАД

"Жануа'98" ЕООД

* Всички такси са за сметка на наредителя!