Четвъртък, 17 Октомври 2019 19:29

Притча за Императора

Написана от
Оценете
(0 гласа)

ЗА ИМПЕРАТОРА

...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!
Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта.
Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил:
- Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена.
Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир:
- Везирю! Къде са лечителите ти?
- О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите?
- Нито един ли не остана?
-Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви.
- Мамка им, така им се пада...
И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал:
- Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш.
- Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо.
- Умее ли да цери?
- Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император.
- Защо не си ми казал?
- Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му.
- Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук.
След някое време везирът довел лечителя.
- Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание.
- Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят.
- Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът.
- Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?
- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!
- Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета!
Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император!
Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял:
- Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака.
Императорът веднага забравил за гнева си:
- Везирю, върни го! Върнали лечителя.
- Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака.
- Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението.
Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал:
- Казвай!
- Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато...
- Защо?
- За подарък, много обичам конете.
- Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато.
- И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца.
- Това пък защо?
- Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен.
- Добре. И трето?
- Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди.
- Не те разбирам, обясни ми.
- Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай.
Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата.
- Започвай!
- Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите миотколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора.
Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост!
- Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание.
- Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си.
Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му.
-Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал.
Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията.
- Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта...
Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия.
- Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца!
Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята.
О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото.
Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец.
- Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо.
Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът.
Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля.
И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!"
Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик:
- Да живее императорът!
Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях:
- Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!

Прочетена 85 пъти Последно променена в Неделя, 20 Октомври 2019 12:46

Свързани статии (по етикет)

Още в тази категория: Притча за Слепия »

Оставете коментар

Уверете се, че въведете цялата необходима информация, обозначена със звездичка (*). HTML код не е разрешен.