Системата на Норбеков

16 години в служба на вас
Вторник, 01 Септември 2020 16:53

Очите - по-бързи от звука, или защо не всичко, което виждаме, е истина

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Помислете само колко могъщо нещо е зрението. Ако се озовем на място, където е съвсем тъмно и времето е ясно, и ако във въздуха няма мъгла, бихме могли с просто око да видим свещ, проблясваща на около 50 км. Когато погледнем в нощното небе, лесно можем да видим Международната космическа станция на 400 км над нас или дори Сатурн – на около милиард мили разстояние – ако знаем къде да гледаме.
Освен това очите ни са бързи. Те прехвърлят данни със скорост средно 8,75 мегабита в секунда. Това е около три пъти по-бързо от средната скорост на интернет връзките в Съединените щати. Можем да разпознаем какво има пред нас по-бързо от скоростта на звука. И макар солта да е напълно различна на вкус от захарта, на мозъка му е необходимо два пъти по-дълго време да регистрира разликата във вкуса, отколкото да разпознаем лицето на човек, когото харесваме, от друг, когото не харесваме. И наистина учените са открили, че е нужна само 1/76 от секундата, за да разберем дали виждаме лицето на приятел, колата на мечтите си, или розите в сватбения ни букет.

Това, което виждаме с очите си, ни се струва истинско, точно и правдиво – до такава степен, че да те побият тръпки. През 1896 г. публиката за първи път в историята вижда движещи се изображения. В Парижкия киносалон френски фенове гледат кратък филм, наречен L‘arrivée d‘un train en gare de La Ciotat („Пристигането на влака на гарата в Ла Сиота“). Черно-белият филм в продължение на 50 секунди показва влак, който се насочва директно към зрителите на път към крайбрежната гара. Въпреки че публиката седяла на местата си, а филмът не бил озвучен, образът на парен локомотив, който се приближава стремително, накарал зрителите да наскачат от местата си в ужас – поне така се твърди.

movie

Нашите очи не са само оглeдало на душата. Те са уникален и сложен орган, който ни позволява да се ориентираме в пространството и ни дава възможността да живеем пълноценен живот. Ние ценим и интуитивно се доверяваме на своите зрителни възприятия, и често ги поставяме над всичко останало. Вярваме, че това, което виждаме, възпроизвежда точно и пълно света около нас. Но това невинаги е така. Да разгледаме примера с графичната рисунка на животно по-долу. Дайте си около една секунда – но не повече, за да я разгледате. Какво е това? Какво е първото ви впечатление?

 

seal donkey

Какво виждате?

Повечето хора виждат главата на кон или магаре. Това виждам и аз. Но погледнете отново, сега може би малко по-продължително. На „второ четене“ или от променена перспектива може да видите нещо съвсем различно. Може би тюлен? Възможно е първо да сте видели морското създание и после, след като аз съм споменала за коня, вие без много да се замисляте да сте се върнали назад и да сте се опитали да разберете дали в текста има печатна грешка, или сте прескочили страница.

Показах това изображение на стотици хора, последно в една зала в Музея на изкуствата „Рубин“ в Ню Йорк, пълен с меценати, присъстващи на лекция за науката и изкуството на измамата. Започнах разговора с това изображение, като го прожектирах на екрана за една секунда. След това попитах аудиторията: „Кой видя селскостопанско животно?“. Около 80% вдигнаха ръце. В същото време останалите 20 % започнаха да си шушукат и шумът бързо нарасна. Чух една възрастна жена от първия ред със старомодни очила, притиснати силно към очите ѝ, да пита: „Какви ги говори тя?!“. Групата стана неспокойна. „Конете“ се завъртяха на местата си, втренчени в „тюлените“, които се кълняха, че там няма никакъв кон. „Тюлените“ гръмко недоволстваха, убедени, че им се подигравам, че публиката е подставена и че това
е инсценировка. Всички бяха сигурни, че това, което са видели, е графична рисунка – очевидно, и напълно убедени какво животно са видели най-напред.
Ние имаме сляпа вяра в своите зрителни възприятия за разлика от почти всеки друг източник
на информация или вдъхновение. Въпреки че нашето доверие и упование в зрителните ни възприятия понякога може да ни заблуди, както стана снищо неподозиращата ми аудитория в музея – зрителното възприятие има огромно значение.

Всички тези факти, взети заедно, превръщат очите ни в един от най-големите ни съюзници битката срещу самите нас, когато работим за постигане на целите си. Очите ни играят роля за преодоляване на умствените препятствия, които подриват опитите ни да продължим заниманията си, на физическите предизвикателства, които забавят напредъка, и на ограниченията на реалността, които превръщат дори началото на работата в тежко бреме. Когато си казваме, че не можем да направим нещо, може би просто го приемаме за по-трудно, отколкото е в действителност. Когато казваме, че онова, срещу което сме изправени, е невъзможно, то може да не изглежда такова за някого другиго – и не е нужно ние също да гледаме на себе си по този начин. Точно както жената с очилата от първия ред в музейната зала в крайна сметка разбра, че рисунката може да бъде както на кон, така и на тюлен, всеки от нас може да се научи да вижда света по различен начин, ако разбере как да поеме контрол върху възприятията си. Очите ни са невероятни инструменти за изграждане на нашия опит. С тях можем буквално да видим новия си път напред.

Прочетохте откъс от книгата на Емили Балчетис „По-ясно, По-близо, По-добре“ - Как успелите хора виждат света.

Поръчайте я с отстъпка оттук:

poqsnopoblizopodobre

Прочетена 143 пъти Последно променена в Понеделник, 02 Ноември 2020 11:19

Оставете коментар

Уверете се, че въведете цялата необходима информация, обозначена със звездичка (*). HTML код не е разрешен.

КАТЕГОРИИ

grafik

 

norbekov knijarnica