Системата на Норбеков

16 години в служба на вас
Петък, 02 Юли 2021 12:35

Първи откъс от новата книга на Норбеков - очаквайте я през септември Избрана

Написана от
Оценете
(0 гласа)

Уважаеми читателю,

Дали си чувал думите, казани някога от Натан Ротшилд: „Който е господар на информацията, той е господар на света, който командва информацията, той командва света.“

Информация са знанията, които получаваме от околния свят, и които ни представят най-пълната картина на реалността, помагат ни да дадем правилна оценка на случващите се събития, да взимаме обмислени решения, да намираме най-сполучливите варианти за действията си. Който разполага с най-много информация за всеки един въпрос, и най-важното – с правилната информация, винаги се намира в по-печелившо положение от останалите. Съгласни ли сте?

Днес, като никога преди, получаваме огромен обем информация и този поток расте с всеки изминал ден в геометрична прогресия. И най-важното е, че тя е толкова противоречива, че направо потъваме в този поток, и никак не е лесно да разберем кое е истина, кое лъжа.

Като резултат от това започваме да се съмняваме! Съмняваме се във всичко: в мислите си, в думите си, дали са правилни решенията, които взимаме, в действията си, в самите себе си. Ставаме несигурни в себе си.

Заради съмненията, при мнозина се събужда страх да не би да направят грешка, да не би да направят нещо не както трябва. На човека му се струва, че може би, ако е постъпил иначе, щеше да е по-добре, по-правилно…

И като резултат предпочита да седи и да чака животът му да се промени от само себе си или да дойде добрият магьосник, да размаха пръчката си и всичко магически да се промени… Но не и да действа.

Така самият човек разрушава съдбата си и живее един обезличен сив живот, плава по течението, недоволен и раздразнен, с усещането за постоянна вътрешна незадоволеност.

И днес искаме да ви представим новата книга на Мирзакарим Норбеков, която ще ни запознае по отблизо с Шестото Ви чувство – Интуицията. През разказа за живота си, през препоръките, написани на разбираем език, авторът подсказва как да се научим да чуваме интуицията си, как да разпознаваме верните и грешните решения, които взимаме, как да направим така, че интуицията да стане по-точна и къде може да бъде използвана.

В книгата са представени и практики, които можем да използваме, за да тренираме интуицията си, и ще разберем какви способности се разкриват у човека, ако интуицията се превръща в част от живота му.

Когато тренираме интуицията си, получаваме възможност за верен избор! От потока информация, която ни се стоварва всеки ден, ще можем да намерим тази, която ни е необходима; тази, която е правилната. Сред милионите варианти в живота, ще можем да изберем този, който е идеален за нас, така че да подобрим живота си, да намерим призванието си на този свят, да разгърнем способностите и талантите си.

Превръщаме се в автор на живота си! В човек, който не плува по течението, а самият той избира най-правилните и верни решения, и изгражда Съдбата си!

Нека си пожелаем успех по пътя на познанието и собственото си изграждане.

- От редакцията

 

Здравейте, скъпи мои читатели! Радвам се да ви поздравя на страниците на новата книга!

Тази книга е инструкция, с чиято помощ ще можете да разкриете заложените от Природата във вас необикновени способности, свръхвъзможности, да реализирате себе си като Личност, да откриете в себе си Твореца, Съзидателя, и да насочите всичко това за подобряване на живота си, живота на близките си, да ги използвате за благото на цялото човечество.

Тази книга е инструмент, чрез който ще се запознаете със самия себе си; ключ към познанието на себе си.

Това е учебник, чрез който ще разкриете интуитивните си способности. Ще се научите да умеете да формирате събитията в живота си, да творите и съзидавате себе си и Живота си…

Тази книга е предназначена за онези, които са с отворена душа и сърце! Или пък Вие искате да ги разтворите! Искате да се учите, да чувствате, да възприемате този живот, този свят по-обемно, по-цялостно, дълбинно, фино, ярко…

Мога да напиша много епитети за това, което се разкрива у човека, когато интуицията му е отворена, а значи, че и душата, и сърцето му са отворени, че той усеща, но думите и чувствата са различни неща. Докато не се научите да чувствате, думите ми ще са празни звуци за вас. Целта на книгата е да стане инструмент, който да ви помогне да възстановите интуицията си, да се запознаете по-отблизо с нея, да започнете да я тренирате. Когато започвате да тренирате интуицията, след нея се разкриват още по-големи способности, възможности, могъщество.

Но не очаквайте от мен пряка и ясна инструкция как, накъде, с каква цел, защо... Книгата нарочно е написана така, че да се научите да анализирате, да усещате и да намирате отговорите на въпросите си, сами да взимате решенията в живота си, и да не чакате готови рецепти от другите хора. Накрая, ще се научите как да изграждате живота си като подбирате правилните решения, които ще ви заведат при щастието.

Е, какво, потегляме ли?

Ех, още не съм започнал и, както винаги, всичко рухна!

Сигурно е за добро.

Планираното през последните месеци съдържание на книги, онова, за което ще пиша, за кого и как… При това точно и ясно на мястото им са наредени всички приоритети, три книги вече са формирани и окончателно завършени в главата ми, остава най-малкото и лесното - просто тъпо да ги препиша на хартия. И ето ти, всичко се развали!

Защото формата на представяне на текста ми върши работа, но не окончателно. Точно този единствен момент ме натоварваше и заради него отлагах началото на писането на книгата за утре, за „нататък, за „по някое време.

Както знаем „утре“ никой на този свят още не го е виждал, „вдругиден още по-малко! А пък „после, „все някак, „обаче непременно са познати на всекиго от нас! Те са любимият ни приятел, съветник, по чиято команда бодричко крачим в живота, тоест лежим си и мрънкаме за всичко.

Какви са тези чудесни намерения и каква е целта, за която съществуват, на кого служи камарата хубави, празни „утре и „след това“, малцина ги интересува. Защото днес, за тия работи, няма време, някога по-нататък… Хайде да помислим за това.

Отлагането на мечтата за по-нататък, намерението да започнеш да решаваш проблемите си от понеделник, какво е?

Това са си признаците на Теорията за смъртта докато си жив.

Това са си сладките обещания на сатаната!

Ей така, пропилях напразно цял месец и половина, всеки ден „с важна физиономия зает, с много важни свети задачи на ежедневието“, тоест с нищо.

Просто отлагах за утре превръщането в текст на онова, което вече е написано в съзнанието, тъпото преписване на онова, което вече окончателно е написано. Вчера изтрих всичко със замах и слава Богу!

Защото за тази книга формата на представяне с „хи-хи и „ха-ха няма да мине, скъпи мои. Хич, ама хич не върви, ако сменим отношението си един към друг заради нивото, на което искам да общувам с вас. Възрастта и нивото на жизнения опит през последните години не знам защо, но не допуска други отношения.

Ще се опитам в няколко реда да обясня.

Хуморът е нещо чудесно, смешно, весело, никого не закачаш и никой не ти се сърди.

Научно-философско поднасяне на информацията? Абе, кой ще го разбере днес този език, особено пък тези, за които са написани тези книги?

Такава им е лексиката на повечето млади и мисълта им е от три желания, целият им речник е от пет мръсни думи, че Елочка-човекоядката от миналия век пред тях е направо доктор на литературните науки!

Значи така, скъпи мои, днес окончателно избрах начина на общуване в тази книга. Тоест без каквато и да било форма!

Само като вкъщи, само като в семейството, само за полезното, въпреки че това си е полезно, но понякога много горчиво лекарство.

Никакви „ако обичате, „бихте ли били и развяване на шапки с пера пред вас, скъпи мои. Има една засукана пословица: „Врагът говори елейно и сладко, а от приятелят боли.

Но вие самите много добре и без мен знаете, че дори на най-близките си приятели не казваме откровено всичко. Могат да ни се обидят и да се отдръпнат от нас.

Ето защо при общуване с приятели така или иначе държим под контрол мислите и думите си. Подбираме онова, което ще им е приятно и полезно, разбира се, защото се страхуваме да не ги изгубим.

Ако изгубиш приятел, това си е трагедия, но животът все някак продължава, все пак има го семейството, където поне за известно време ще забравиш за изгубения приятел.

Страхът да не изгубиш приятел често ни спира да кажем истината. Запомнихте ли най-важното?

Приятелството е нещо много рядко и крехко, не всеки получава този Божи дар. С него трябва да сме много внимателни. За съжаление, много често се налага да го пазим и от истината.

А пък семейните отношения са по съвсем други закони и правила. На роднините казваме от цялата си душа, максимално искрено, всичко, за да им помогнем в абсолютно всичко. Дали ни харесва, или не, но в отношенията с тях се налага да прилагаме всички възможни подходи, стига това да им е от полза.

Дори когато знаем, че ще им причиним много болка, но го правим съзнателно. Нека ни мразят сега, за да ни разберат и да ни простят някога след това, когато децата им пораснат и внуците станат за женене. Със сигурност не само ще ни простят - ще са ни благодарни.

Защо постъпваме така - не само с огромна любов, но и изключително жестоко - с близките си?

Защото се страхуваме да не ги изгубим. Защото се страхуваме, че могат да изгубят децата си. Защото при всяка най-малка издънка във възпитанието, тънката нишка на рода се прекъсва.

И се слага една тлъста точка, вместо последното дете в този род, под формата на нещо си, при това четирикрако. В рода, продължавал десетки хиляди години, се появява последният му представител: мил, мъничък, дебеличък, вечно сумтящ, кривокрак, лигавичък, за когото домочадците си дават душата – английски булдог.

Напоследък модната вълна влезе в мегаполисите: вместо дете осиновяват мини прасенце.

Хайде, помислете си, какво е нивото на духовност и възпитание на дядовците и бабите, и какви са те, след като славните родители са си родили свиня, при това миниатюрна, колкото за един кренвирш. Това е изключително верен показател за Същността, когато единственото дете или внук е с четири копитца и миличка зурличка.

Представете си такъв образ! Чудесен финален концерт в чест на двуногите предци. Изпълнява детски хор на шпицове, болонки, булдози, микросвине и всички останали непородисти кучета и котки, предварително кастрирани.

Дали имате повече билети? Мерси, не го ща! Хич не ми трябва да гледам всичко това и не само него. Не желая да присъствам на вакханалията със ставащото в мегаполисите на цивилизования свят.

Защото всички имаме Великия Дълг за получения Живот! Защото предаваме, по многохилядолетната верига в ръцете на децата и внуците си, Великата Щафета на Живота!

Окончателно реших – ще си говорим като вкъщи, скъпи мои, като членове на едно семейство. С хората вкъщи съм откровен, и с вас ще общувам също откровено.

Значи се разбрахме. Днес сте мой близък роднина и трябва да си поговорим. Гарантирам домашно конско, както и каиш за всеки случай! Разговорът ще е изключително нецензуриран и без рамки.

Тогава... да го подхващаме ли?

- Откъс от новата книга „Опитът на един глупак 6"

Очаквайте на български език през септември!

6

Прочетена 147 пъти Последно променена в Вторник, 06 Юли 2021 13:05

Оставете коментар

Уверете се, че въведете цялата необходима информация, обозначена със звездичка (*). HTML код не е разрешен.

КАТЕГОРИИ

grafik

 

norbekov knijarnica

X

Right Click

No right click