Младият император вървял със свитата си през града. Народът падал по очи и викал:

- Вива, императоре!

Някога, в древно селище, живеели двама духовни учители. Единият бил истински просветлен и поради тази причина много хора се обръщали към него за помощ. Другият бил учител само в собственото си въображение и никой не го търсел за съвет.

На улицата седял сляп човек. В краката му имало шапка за милостиня, а до нея – табелка с надпис: «Аз съм сляп, помогнете ми, моля». Покрай него минавали много хора, но малцина били онези, които се спирали, за да хърлят поне няколко монети.

...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!