Всеки има съмнения и страхове. Но най-страшното не е страхът, а пусто изживяния живот. Това сподели в поредния си безплатен уебинар Мирзакарим Норбеков. Ето какво още обясни и препоръча той:
Защо предпочитаме развлеченията? Защото забравяме своите проблеми и това, което не ни устройва в живота. Тук може да срещнем голяма част от хората. А успешно реализиралите се хора много малко са там - пример: Илон Мъск. В основата е мързелът. Но във всяка сладост има горчива страна.
Малко са хората, които създават, повечето стоят отстрани като зрители и критикуват, присмиват се и ненавиждат.
Относно страха, съмнението, мързела – трябва да намираме своите слаби страни, да се опираме на своите силни страни, да разширяваме своя кръгозор с помощта на силни хора, които са постигнали нещо в живота. Ние имаме избор към коя група хора да се присъединим. Лидерите се срещат рядко, но и те са хора, като нас. Да помислим с кого сме се заобиколили, на коя страна сме застанали, къде сме пуснали корени и се опитваме да създадем нещо в живота си. Всеки човек може да бъде лидер – всичко зависи от изборите, които прави. Има лек път, който води до лоши резултати, и труден път, при който в началото има изпитания, но после става много по-добре. От нас зависи дали ще се размърдаме, или ще се отдадем на развлечения. Всичко се заплаща с живот. Трябва да внимаваме каква информация допускаме до своите мисли. Да внимаваме с филми, новини..., а да слушаме тези, които са постигнали и създали нещо – да се учим от техния опит и възгледи.
Няма по-страшно от самия страх. Само глупостта и мъдростта нямат страх. Най-страшното не е страхът, а пусто изживяния живот. Ние се намираме временно в този свят като гости. Тук са били родени нашите предци, родители. Цели цивилизации са изчезнали. Всички са се превърнали в прах. И тези, които горделиво са смятали, че са пъпа на света, също. Милиони поколения са си отишли и ние ще си отидем. Родили сме се в различни години, месеци, срещаме се в определени отрязъци от време, но никой няма да остане. Ние сме временни.
Ние избираме дали ще живеем в страх, или ще управляваме живота си свободно и уверено. Най-лесно е с материалната част. Може да станем собственик на фирма и да съберем свои съратници, но не като сътрудници или работници. Търсим такива като нас, с лидерски качества. С тях се обединяваме, заедно работим. Дали имат страх и съмнение? Във всеки има. Минали сме през естествен подбор. Тези, които са се борили с голи ръце срещу динозаврите и пещерните мечки, вече ги няма. Ние сме наследници на тези, които са се прибрали и са оставили свое потомство.
Когато няма страх – това е болестно състояние. Нормално е да имаме страх и съмнения. Има вариант, при който се оставяме на състоянието на страх да ни управлява. Другият вариант е ние да го контролираме, да го управляваме. Страхът може да ни помогне да се съберем, да се подготвим – става помощник. Така може да подходим към всички слабости.
Когато имаш бизнес, който си изградил сам, но го загубиш – ще ти е трудно да се върнеш на позиция, в която си само работник. Това го правят само тези, които са се пречупили при първия неуспех. Животът е съставен от „проба-грешка“. Не всичко, в което вярваме, е истина. Детето пада много пъти преди да проходи. Това, над което разсъждаваш, може да се разминава с реалността.
Опитът и знанието разширяват територията, в която няма страх. Децата се боят от тъмната стая и чудовища под леглото. Когато пораснат, вече не се боят. Всяка година и възраст са различни. Когато остарееш, вече не се боиш от смъртта, а за своите деца. Искаш да ги видиш под мирно небе, здрави, на място, където няма войни. Задача на родителите е над главата на децата им да има мирно небе, да са обути, облечени, нахранени; да ги научат да стоят далеч от недоволстващи и критикуващи, ненавиждащи хора, да се опират на Всевишния, да се съпротивляват на страха, да създават със своя труд. Родителите трябва да защитават техния живот, да помагат със своите мъдри съвети.
Трябва да анализираме своите слабости. Какви са? От къде произлизат? Те са свързани със състоянието на нашето тяло. Неувереност, мързел и огромно количество желания ни карат да отлагаме, да оставяме за по-късно. А може да започнем още утре, това, което ни се иска да постигнем в живота си.
Източник на сила и безсилие – това може да е тялото. Страхът и съмнението се отразяват в нашето тяло. Ние често използваме своето тяло, но не го поддържаме и не се грижим за него. Друг източник на сила и безсилие е това, което става в главата ни – мислите, разума. С какво са запълнени мислите ни? Каква ни е основата. Пример: Ломоносов, който е бил гладен за знания, за разлика от съселяните си.
Взимаме средностатистическия случай, където нашата слабост и сила се уравновесяват. И преценяваме дали ни устройва как, къде живеем или материалната страна.
Третият източник е душата. Там са нашите висши идеали, в нея е еталонът за морал и ненормалност, любов и ненавист. Съпротивляваме се на едното, отиваме към другото. В третата територия засега няма да влизаме. Там е доста тежко.
Започваме с тялото. Пример: тяло със средностатистически тонус и мускулна маса, сутрин става от леглото, за да не умре от глад ходи на работа, където се прави, че работи, после се връща в жилището. Не ходи в спортната зала, дори обичайни физически упражнения не прави. Опитал е, но нищо не е станало. Да погледнем в нашия квартал –колко хора има на спортната площадка. Може би трима-четирима. Целият квартал спи, по едно и също време тръгва голяма маса хора и пълзят като червеи по блоковете. Да започнем от лесното – може да извикаме масажист вкъщи. Да се заставим поне няколко пъти да ни направят масаж, например 10 пъти. Ако не искаме вкъщи, да потърсим някъде наблизо масажист, но да прави на цялото тяло. От нас се иска само да лежим. Да наблюдаваме и да анализираме. Когато масажът е добър, се променя тонуса на цялото тяло, отразява се на нашето настроение и мисли. Тези, които не могат да се заставят да спортуват, да започнат с масаж. Особено през есента е лесно да се започне.
Когато започваме да спортуваме, е трудно в началото, първата седмица. След 40 дни вече се изгражда навик и става по-лесно. Всеки път пред нас ще бъдат мързела и сладките обещания да пропуснем, да оставим за по-късно. Трябва да се съпротивляваме, да не слушаме и ще бъде по-леко.
Територия на мислите – може да седнем на компютър и да потърсим в търсачката кои са успешни хора. Не са милиони, но хиляди може да намерим. Когато влезем в интернет, все се опитва нещо развлекателно да ни отвлече вниманието. Развлеченията привличат, защото какво е нужно на хората – хляб и зрелища. Обменяме ги за късове от нашия живот. За всичко плащаме с живот. Вместо да четем развлекателни неща, може да търсим реално успешни хора и да ги слушаме и анализираме. Да общуваме с по-силни хора.
Да слушаме тези, които нещо са достигнали, а не тези, които все обвиняват другите. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Има книги, макар че малко хора четат, за наука, за лидери. Тези, които се отказват, се давят. Кои сме ние? Може да тръгнем по пътя на развлечението, където са по-голяма част от хората и гледат популярни филми, или да получим реални съвети от успешни хора. От тълпите винаги задават такива въпроси: „Как да намеря своето предназначение?“, „Какъв бизнес да започна?“. Така става ясно, че дори елементарен труд не са си направили, като да направят справка в интернет, където има много идеи как да започнете бизнес.
Някои употребяват, други произвеждат. Някои хора си намират постоянно причини и обяснения защо не може да стане, защо не сега и т.н. Това се корени в рефлекс – всеки ден да не се прави нищо.
Икономическата свобода е нужна, за да може да се защити семейството, да може да неутрализираме възможна заплаха, да сменим мястото на живеене, ако е нужно. Защото всеки ден някъде по света нещо се случва.
